Най-накрая пристигнахме в Липтовски Микулаш. След обичайните трудности при настаняването, излязохме да разгледаме градчето-чисто, тихо и много приветливо.

А хората… изключително дружелюбни и разговорливи. Останахме слисани от начина, по който ни посрещнаха и се държаха през времето, което им гостувахме.

През дните,които прекарахме в Словакия, обиколихме всички интересни места в и в близост до градчето. През цялото време не спирахме да правим снимни-искахме да запечатаме възможно най-много моменти. И разбира се цялата тази красота и величие оставаща в съзнанието ни завинаги. Дълго мога да описвам всички забележителности, които видяхме и няма как да ми стигнат думите, няма да успеете да усетите емоциите, които усетихме ние, няма да видите картината така ясно, както аз. Невероятно е!!! И могат да ме разберат само хората, които бяха там.

Разбира се не забравихме за какво бяхме отишли. Запечатахме някои от красотите не само на снимка, а на хартия, с нашия почерк. Всяка вечер на конферансите преподавателите ни коментираха рисунките на всеки един от нас, даваха ни съвети и ни помагаха да станем по-добри.

Е,имахме добри и не толкова добри мигове, все пак бяхме на хиляди километри от дома, мъчeше ни носталгия, искахме да прегърнем близките си, но знаехме, че след няколко дни отново ще си бъдем в къщи.

За нас това беше невероятно и незабравимо приключение, което надявам се всеки от нас ще повтори скоро!

Програмата „Коменски” отваря врати към света и сме амбицирани да минем още много пъти през тях!